На границата на ХIХ и ХХ век се е случило нещо невероятно. Започнало да се сбъдва предсказание, направено преди около 2500 години.
Може да говорите, каквото ви харесва, но фактът си е факт. Пророчеството няма аналог в историята на човечеството. Защо? Защото независимо от абсурдния начин, по който ни изглежда, то се е сбъднало напълно и за разлика от други подобни пророчества, не се нуждае от допълнителни интерпретации.
Странно, че досега никой не е защитил на тази тема докторат или, в най-лошия случай, дисертация.
Преди да преминем към друга тема трябва да кажем, че пророкът не се е ограничил само с това пророчество, предсказал е и още нещо. По-нататък ще се върнем към тази тема, а засега да преминем към въпроса.
И така, държавата Израел се е възродила и еврейският народ, след 2000 години скитания, започнал да се завръща у дома. Но заедно с това, за достатъчно дългият период от съществуването на държавата, у дома са се завърнали едва половината от народа. А какво да кажем за останалите? Защо не се завръщат? И още няколко въпроса.
По какъв начин народът, независимо от всички гонения, се е съхранил? И накрая, най-обърканият въпрос, и при това е неразбираемо към кого е отправен. На кого и за какво му е било нужно да организира целия този, извинете за израза, фарс? Първо да създаде народ и да изгради държава. След това да разруши държавата и да разпръсне народа. И отново, да изгради държавата и да събере народа. Тези, които са там, неизвестно къде, нямат ли какво друго да правят?!
Да започнем със завръщането. Защо след толкова стремежи, еврейският народ и досега не се е завърнал у дома? Нали държавата официално съществува вече от 65 години. Срок, достатъчно голям, за да се научи езика, да се получи виза, да се съберат вещите, даже да получиш шофьорска книжка. Обаче завръщането се бави. А онези, които все пак тръгват, го правят някак странно. Те не пътуват, а казано на жаргонен език – ги извозват.
Интересното е, че тази тенденция не е възникнала сега.
Известно е, че след 70 години Вавилонски плен през VI век пр. н. е., въпреки предоставената възможност и дори активната административна и финансова поддръжка от окупационните власти, в родината си са се върнали едва неголяма част от пленниците. Не е помогнало дори и това, че лично персийският цар Кореш (Кир) е контролирал проекта за връщането им. Той не само отделил средства за възстановяване на Храма, но върнал и храмовото имущество, заграбено от предшественика му Навуходоносор. А това са били хиляди златни и сребърни предмети.
Откъс от писмото на Кореш, с обръщение към сирийските сатрапи:
Както виждаме, са били са отделени дори средства за настаняване. Защо евреите, всички като един, не са се втурнали да стягат куфарите си?
Затова си имало причини и то, както винаги, съвсем прозаични. Те били свикнали с обстановката за времето през което се намирали в плен. Много от тях направили кариера, устроили се и успели да свикнат със сития и спокоен живот. Вярно, натрапва се аналогията с Египет?
В крайна сметка, защо трябва да заминават? Няма явна дискриминация, коренните жители почти не ги обиждат, самата страна, по-точно митрополията е силна и надеждна. А какво ги очаква в родината? Не особено добър климат, неуредици и недостиг на вода. И освен това, непрестанни войни, както външни така и вътрешни. А още и абсурдната национална идея „Възлюби ближния като самия себе си“, вместо олимпийската идея: „По-бързо, по-високо, по-силно“.
Между другото, междинното завръщане, както и предшествалото го изгнание, били предсказани абсолютно точно преди няколко столетия и, това което поразява най-вече, е посочването на собственото име на главното действащо лице.
В края на краищата, вавилонските пленници могат да бъдат разбрани. В чужбина си живеели добре и най-важното, никой не ги притеснявал.
Днес ситуацията е съвсем друга. Двете хиляди години изгнание са оставили своята следа в съзнанието на народа. Сега е разбираемо, че антисемитизмът е неизтребим, това е факт. Той е способен да приеме най-варварска форма, съвсем неочаквано и дори в найпросветените народи.
И въпреки това евреите не бързат към дома…
В историята на гоненията на еврейския народ се проследява една удивителна тенденция. Колкото по-големи възможности за интегриране в обкръжаващото ги общество се появяват при евреите, толкова по-изтънчен става антисемитизмът. Разбира се, на това може да се гледа и по друг начин. Колкото повече са гоненията, толкова повече евреите се интегрират. Във всеки случай, всички тези опити за сливане с обкръжаващата среда, не водят до нищо. Дори и да са премиер-министри, на евреите им напомнят кои са те.
Да се подмени може всичко: името, фамилията, паспорта и дори външността. Обаче евреите, а по-точно понятието „евреин“, си остава. В миналото нацистите, с помощта на антропологически измервания, са се опитвали да определят особени расови признаци при евреите. Изглежда, не е далече денят, когато евреите „ще ги изчисляват“ на генетично ниво.
И тук възниква въпрос. Защо хората, а много често се случва това да са умни и образовани хора, губят толкова сили и енергия за разобличаване на еврейския пришълец. Нима такива хора, като Франсоа Волтер, Джордано Бруно, Фьодор Достоевски и др. подобни, е нямало с какво друго да се занимават? Защо „еврейският въпрос“ особено „мъчи“ именно просветените умове?
Католическият свещеник Едуард Фланери подчертава в книгата си „Мъките на евреите“: „Истинските антисемити в Римската империя са не толкова императорите или обикновените граждани, колкото представителите на интелигенцията“.
Интелектуалецът, вече от ХIХ в., също потвърждава тази мисъл.
Може би, разгадаването на това явление се крие тук:
Съществува още един парадокс, нямащ рационално обяснение. Би трябвало, колкото е по-цивилизовано човечеството, толкова похуманно и търпеливо да бъде. Обаче, спрямо евреите всичко се случва точно обратно, и колкото по-нататък, толкова по-лошо.
През първото хилядолетие от изгнанието им, евреите не са били обичани и са ги притеснявали, но това е носело по-скоро морален и идеологически характер и рядко е преминавало във физическо насилие.
Започвайки от ХI в., гоненията започнали да придобиват формата на геноцид. 1096г. е началото на кръстоносните походи. Преди да се отправят да спасяват Йерусалим от неверниците, кръстоносците решили да спасят първо Европа от евреите. По някои оценки, от януари до юли 1096г., между една четвърт и една трета от еврейското население на Германия и Северна Франция били убити.
Вече в Йерусалим те продължили започнатото дело, опожарявайки синагогата с енориашите ѝ.
В края на ХIII в. благородникът Риндфлейш събрал армия от главорези и преминал с нея през цяла Германия и Австрия. В резултат на акцията били убити 100 хиляди човека и унищожени 140 еврейски общини.
През годините на чумната епидемия (1347 – 1350) били унищожавани цели общини с евреи. Поради клевета, че са отровили кладенците, във Франция било изпратено на кладата еврейското население на цял град. След това кървавите погроми се прехвърлили в северна Испания, Швейцария, Бавария, Полша и Австрия. Всичко вървяло по предварително начертана схема: обвинение, съд, изтезания, признание и клада. За да избегнат позора и мъченията, цели общини сами са се избивали. Количеството на убитите трудно може да се изчисли. Били унищожени 200 европейски еврейски общини.
През 1391 г., в Испания започнала антисемитска кампания. По времето на погромите били унищожени около 70 общини. За 3 месеца загинали около 50 хиляди човека.
През април 1648 г., казаците от източна Украйна, под предводителството на хетмана Богдан Хмелницки, започнали еврейски погроми. Делото му продължили руснаците, шведите и поляците. За 10 години загинали 120 хиляди човека и 700 общини били разрушени.
Таблицата от книгата на френския историк Л. Поляков „История на антисемитизма“ нагледно илюстрира как са се отнасяли към евреите през различните периоди на историята. Публикува се в редактираната си версия:
Преди новата ера:
722 г. – Падането на Северното (Израелско) царство. Асирийците отвеждат 10 израелски колена.
606 г. – Първото Вавилонско изгнание.
597 г. – Второто Вавилонско изгнание.
586 г. – Третото Вавилонско изгнание. Падането на Южното (Иудейско) царство. Падането на Йерусалим и разрушаването на Първия Храм.
Новата ера:
66 – 73 г. – Антиримското въстание (Юдейската война); римляните убиват повече от 1.1 милиона евреи.
70 г. – Римляните разрушават Йерусалим, разрушават Втория Храм и убиват 600 000 евреи.
73 г. – След тригодишна обсада римляните завземат крепостта Масада. 960 защитници на крепостта се самоубиват.
132 г. – Въстанието на Бар Кохба. Римляните убиват повече от 500 000 евреи.
1017 г. – Указ на Папа Бенедикт VIII за обезглавяване на евреите.
1020 г. – Указ на Папа Бенедикт VIII за изгаряне на евреите.
1066 г. – Убийството на 4000 евреи в Испания.
1096 г. – Преди първия кръстоносен поход, под предводителство-то на граф фон Лайниген, в градовете Вормс, Гелдерн, Керпен, Везел, Нойс, Мьорс, Гревенбройх, Ксантен, Бон, Кьолн, Алтенар, Майнц, Шпайер, Трир и др., са убити повече от 12 000 евреи.
1096 г. – Кръстоносците убиват всички евреи в Прага.
1099 г. – При настъплението към Йерусалим, кръстоносците убиват повече от 100 000 евреи и мюсюлмани. По време на завземането на Йерусалим, убиват 65 000 евреи и мюсюлмани.
1100 г. – Кръстоносците избиват всички евреи в Хайфа.
1147 г. – Започва вторият кръстоносен поход и убийствата на евреи продължават.
1171 г. – Изгарят всички евреи в Блуа (Франция).
1179 г. – На Латеранския консилиум, Папа Инокентий III налага създаването на еврейските гета.
1189 г. – Към началото на третия кръстоносен поход, в много градове на Англия жестоко се избиват евреите.
1194 г. – В Нойс (Рейнланд) е унищожено еврейско семейство: майката е погребана жива, чичото е разпънат на колело.
1209 г. – Убити са всички евреи в Безие (Франция).
1215 г. – На IV-тия Латерански консилиум, Папа Инокентий III налага евреите да носят отличителни знаци (еврейската звезда).
1221 г. – Унищожен е еврейският квартал в Ерфурт, всичките жители са избити.
1241 г. – Разграбено е гетото във Франкфурт. Убити са 200 човека.
1247 г. – Избити са всички евреи във Валреа (Франция).
1265 г. – Избити са всички евреи в Зинциг на Рейн.
1270 г. – Екзекутирани са всички евреи във Вайсенбург (Бавария).
1278 г. – В Англия са обесени 300 еврейски водачи.
1283 г. – Клането в Кройцнах, Майнц и Мелрихщад.
1285 г. – В Мюнхенската синагога изгарят всички присъстващи.
1287 г. – Клането във Везел, Бопард, Коберн, Кирн, Ланщайн, Браубах и Мюнстермайфелд.
1288 г. – В Бон са избити 104 евреи.
1289 г. – В Троа (Франция) са изгорени 13 евреи.
1298 г. – В Южна Германия и Австрия са унищожени напълно 146 еврейски общини. Убити са повече от 20 000 евреи. Главните места на кланетата са Нюрнберг, Бамберг, Рьотинген, Берхинг, Краутхайм, Мосбах, Оксенфурт, Вюрцбург, Виндсхайм, Ротенбург, Нойщад, Таубербишофсхайм, Хайлброн, Зинделфинген и др.
1321г. – В Южна Франция са убити 5 000 евреи и са изгорени всички евреи в община Шинон.
1328 г. – В Навара (Франция) са заклани 5 000 евреи.
1332 г. – В Юберлинген са изгорени 400 евреи.
1337 г. – Избити са евреите в Дегендорф.
1348 г. – В Европа (Испания, Франция и т.н.) жестоко са убити около 1 милион евреи, като мними виновници за чумната епидемия. Унищожени са еврейските общини в Линдау, Хорбе, Еслинген, Ройтлинген, Аугсбург, Колмар и Нюрнберг.
1349 г. – Преследването на евреите, като мними виновници за чумната епидемия се пренася в Броцлав, Вецлар, Майнц, Кьолн, Радолфцел, Равенсбург, Констанц, Шпайер, Улм, Фрайбург, Щрасбург, Винтертур, Дисенхофен, Шафхаузен, Тургау, Цюрих, Баден, Райфелден, Санкт Гален, Базел и Ементал.
1349 г. – 2 000 евреи публично са изгорени в Щрасбург.
1391 г. – В Севиля са разрушени 23 синагоги. Избити са 5 000 семейства.
1391 г. – В Испания са изгорени 20 000 евреи.
1391 г. – Изгорени са 200 евреи в Енс (на р.Дунав).
1404 г. – Изгорени са всички евреи в Залцбург (Австрия).
1421 г. – Изгорени са 212 евреи (мъже и жени) във Виена.
1478 г. – Официалното начало на инквизицията в Испания.
1483 г. – В Испания от инквизицията са изгорени 30 000 евреи.
1494 г. – Вследствие на папски акт («вещерска грамота“), убиват хиляди еврейски жени в Европа.
1501 г. – В Толедо (Испания) са изгорени много евреи.
1504 г. – В Москва са изгорени всички известни евреи.
1506 г. – В Лисабон (Португалия) убиват 2000 евреи.
1510 г. – След изтезания изгарят 38 евреи в Берлин.
1574 г. – В Мексико са изгорени 897 евреи.
1614 г. – Унищожен е еврейски квартал във Франкфурт.
1648 г. – В Русия и Украйна казаците на Богдан Хмелницки убиват 12 000 евреи.
1648 г. – В Полша казаците унищожават 400 000 евреи.
1650 г. – В Русия, отново казаците, обезглавяват 200 000 евреи.
1670 г. – Изгонват 14 000 евреи от Виена.
1679 г. – От съда Аутодафе в продължение на няколко години, до 1692 година, са изгорени хиляди евреи в Палма де Майорка.
1680 г. – Аутодафе в Мадрид. Публично са изгорени 86 евреи.
1704 г. – До 1769 от Аутодафе са убити няколко хиляди евреи в Португалия.
1728 г. – Изселване на евреите от Лемберг (Лвов), Галиция.
1734 г. – В Полша от казашките хайдамаки са убити 20 000 евреи.
1818 г. – Убити са много евреи във Вюрцбург. Останалите живи са изгонени.
1821 г. – Одеса. Начало на кървава серия от погроми в Русия и Украйна. До Първата световна война загиват повече от 100 000 евреи.
1826 г. – Последните наказания на Испанската инквизиция.
1840 г. – Измъчват еврейските водачи в Дамаск поради лъжливо обвинение. Някои от тях умират.
1859 – 1871 г. – Погромите в Одеса.
1864 г. – Жестоко преследване на евреите в Мароко.
1867 г. – Преследване на евреите в Румъния.
1881 г. – В Киев са убити 792 евреи. Погром в Елисаветград (сега Кировоград).
1882 г. – Погром в Балта (Украйна).
1883 г. – Погром в Ростов на Дон.
1891 г. – Изгонване и изпращане на заточение на евреите в Москва.
1892 г. – В Лодз (Полша) са убити 20 евреи.
1903 г. – Погром в Гомел и Кишинев.
1905 г. – Организацията „Черната стотица“ организира погроми в 700 града на Русия.
1917 – 1921 г. – Погроми в повече от 1200 населени пункта на Ру-
сия и Украйна. Убити са повече от 30 000 мъже, жени и деца.
1919 г. – Погром в Проскурово. Убити са 1500 евреи.
1919 – 1921 г. – Украинската национална армия извършва повече от 100 погрома. Убити са хиляди евреи.
1929 г. – В Хеврон (Палестина), арабите убиват евреите. Останалите живи биват изгонени.
1933 – 1945 г. – Нацисткият режим унищожава 6.25 милиона европейски евреи, от тях 1.5 милиона са деца под 14 години.
| Полша – 3 000 000 | СССР – 1 500 000 |
| Румъния – 275 000 | Германия – 170 000 |
| Франция – 90 000 | Латвия – 85 000 |
| Югославия – 60 000 | Белгия – 40 000 |
| Люксембург – 3 000 | Естония – 1 000 |
| Унгария – 400 000 | Чехословакия – 300 000 |
| Литва – 135 000 | Холандия – 106 000 |
| Австрия – 70 000 | Гърция – 65 000 |
| Италия – 15 000 | България – 7 000 |
| Норвегия – 900 | Дания – 50 |
1936 – 1939 г. – В резултат на арабските безредици в Палестина загиват около 500 еврейски мъже, жени и деца.
1941 г. – Върховният мюфтия на Йерусалим, Амин ал Хусейни, посещава Хитлер в Берлин, който му обещава да унищожи еврейските елементи в Близкия Изток.
1945 – 1948 г. – Многобройни жертви в резултат на арабски нападения и гибелта на кораби с еврейски преселници.
1945 – 1953 г. – Измъчват и убиват немско говорящи евреи в лагери в Чехословакия.
1948 г. – Войната за освобождение срещу 5 арабски армии. Убити са повече от 6 000 и 9 000 са ранени.
1956 г. – Войната в Суец. 170 убити и 700 ранени.
1967 г. – 800 са убити и 2 600 ранени в „Шестдневната война“.
1972 г. – Терористичен акт на Олимпийските игри в Мюнхен. 11 израелски спортисти са убити.
1973 г. – „Войната на Съдния ден“. 2650 убити и 7 500 ранени.
1982 г. – „Ливанската война“. 574 убити и 2 780 ранени.
1986 г. – Терористичен акт в Истанбул. 21 убити.
1991 г. – „Войната в Персийския залив“. 74 убити.
1948 – 1995 г. – В Израел от войни са загинали 18 250 войника (мъже и жени). 61 315 човека са останали инвалиди.
1948 – 1995 г. – От тероризъм в Израел са загинали повече от 2 185 евреи (мъже, жени и деца). В резултат от тероризма на Арафат, в различни страни са загинали 75 израелски дипломата. От момента на подписването на мирната спогодба в Осло на 13 септември 1993 година, палестинците са убили повече от 300 израелски мъже, жени и деца.
От ХVII до ХIХ в. се е формирал най-силният в историята антисемитски стереотип. Имено тогава, в епохата на хуманизма и, едновременно, епоха на еманципацията на евреите, към стандартните антисемитски претенции бил добавен и неочакван призив. Започнали да молят, да убеждават, да умоляват евреите, да се върнат там, откъдето са дошли преди 2000 години.
Без да дочакат каквито и да е конкретни действия от евреите, някои, най-нетърпеливи държавни дейци, взели инициативата в свои ръце.
Случило се е в Палестина на 20 април 1799 г.
Под стените на обсадената крепост Акко, главнокомандващият армията на Френската Република в Африка и Азия, генерал Наполеон Бонапарт, излиза с удивителна прокламация. По-долу е абзац от този документ:
Обръщаме внимание на читателя, че този документ се е появил на бял свят 149 години преди провъзгласяването на държавата Израел и 61 години преди раждането на основоположника на политическия ционизъм, Теодор Херцел (1860 – 1904).
Излиза, че първият ционист, при това не теоретик, а практик, е бил не австрийския журналист Херцел, а императора на Франция, Наполеон.
А евреите? Те не бързали.
Готовност да помогне на евреите да се завърнат в родината си, проявил и президентът на САЩ Авраам Линкълн (1809 – 1865): „Евреите да се върнат в родината си, това е благородна мечта, която споделят много американци. Аз самият, уважавам евреите и нямам възражения против това да им се помогне“.
Сериозни доказателства, че мястото на евреите е в Палестина, привеждал главният ционист Херцел: „Във всички места на нашето пребиваване, чистосърдечно сме се опитвали да се смесим с другите народи, но те не ни желаят“.
Обаче, тези и други призиви не убедили евреите, и те, с малки изключения, оставали на мястото си. Решили, и то съвсем искрено, че само разпръсквайки се от еврейското гето, ще могат да се преборят с наследството от миналото, антисемитизма. Вярвали, че по такъв начин за първи път в историята ще могат да станат равноправна и неделима част от човечеството.
В своето време, еврейските пророци предвидили такава ситуация, но кой слуша пророците си.
Евреите вложили в мечтата си цялата си енергия и всички свои неизползвани способности за еманципиране.
Трябва да си променят външният облик за да станат като всички? Да получат светско образование? Да си набавят гувернантка и да се заемат с политика? Няма проблем. Какво, и това ли не е достатъчно? Искате да разделите всичко и не знаете, как да го направите? Не е проблем, ние ще помогнем. И евреите помагали, и още как помагали…
В Западна Европа ставали професори, в Източна се заели с революция. Както е известно, преуспели навсякъде. Проблемът бил само един – антисемитизмът, защо ли, не изчезнал никъде, а точно обратното – само се засилил. И в Западна Европа, и в Източна Европа, и дори в Америка.
Хаим Вайцман (1874-1952), първият президент на държавата Израел, все пак е бил прав:
Дали антисемитизмът не трябва да се обясни със стечение на обстоятелствата? С мания? Антисемитизмът да е закон на природата? Е, не може да бъде! Да приравняваме макар и сложно, необичайно, но все пак социално явление, със закона за гравитацията? Няма поглупаво предположение.
Всъщност, какво е природен закон? Това е явление, което съществува винаги, навсякъде и независимо от нашето отношение към него.
Да речем, гравитацията съществува винаги и навсякъде и човек не може да отмени този закон. Ако се съгласим дори за секунда, че антисемитизмът действително е природен закон, то означава да се съгласим, че съществува на територията на цялото земно кълбо, независимо от поведението на евреите, намиращите се на тази територия. Но всъщност, това съвсем не е така.
Всички знаят, че в Грузия, например, абсолютно никога не е имало антисемитизъм, и дори, освен това, евреите там винаги са процъфтявали. А всъщност, в тази страна евреите не живеят от 500 години, както в Америка, и дори не от 1500 години, както в Испания. Те са там от около 2 500 години. Годините са просто невъобразими. Излиза, че теорията се пропуква? Значи антисемитизмът не е природен закон?
Преди да направим окончателни изводи, нека се обърнем към
Електронната еврейска енциклопедия.[109]еleven.co.il
Запазени са многобройни исторически сведения за крепостническото състояние на грузинските евреи в продължение на почти 500 години.
Това явление, разбира се, може да се разглежда по най-различни начини. В крайна сметка, доколкото ни е известно, в онези времена не е имало други държави, където евреи да са се намирали в подобно положение. Да допуснем, че това не е антисемитизъм, а само неудобство. Да се обърнем отново към енциклопедията.
А ето извадки от документ[110]Архива на А.Н. Яковлев. alexanderyakovlev.org, вече от Съветската епоха:
Както виждаме, антисемитизъм е имало дори и в Грузия.
По този начин, се получава, че антисемитизмът, както се полага на природен закон, действа на територията на цялото земно кълбо, където живеят евреи.
А за да премахнем и последните съмнения в онези, в които те още са останали, ще добавим, че понякога този закон действа дори на места, където няма евреи, например в Япония. Ето какво е казал японският премиер-министър Окума Сигенобу:
И все пак, защо въпреки антисемитизма, евреите не заминават за Израел, а ако все пак го правят, е без особен ентусиазъм? Защо те при първият удобен случай, както казват на иврит, не „йордим“ (спускат се), казано на по-прост език, не си „плюят на петите“? По статистически данни милиони евреи, имащи израелско гражданство, живеят зад граница и не смятат да се завръщат.
Наблюдава се поредният парадокс. От една страна, евреите винаги са мечтали да се върнат от чужбина в историческата си родина, а от друга, не искат да напускат обитаваните места, независимо от физическата опасност.
И така, евреите са готови да заминат за Америка, Канада, Австрия, дори и за Германия, но не и в Израел.
Евреите не искаха в Израел до Катастрофата, не искаха и след Катастрофата, не бързат и днес.
През 2011 г., по данни на намиращият се в Йерусалим Еврейски университет, в света живеят 13.75 милиона евреи. По-малко от 0.2% от населението на Земята. Темпът на прираст на еврейското население е около 0.65% за година, което означава 88 хиляди човека. За същото време населението на земното кълбо се е увеличило с 1.26% и вече е надхвърлило 7 милиарда.
Най-голямото количество евреи, 5.97 милиона, живеят в Израел. В САЩ – 5.46 милиона. В Европа – 1.43 милиона. Количеството на евреите в Израел през 2011 г. е намаляло с 10 хиляди човека.
Около една четвърт от населението на Израел са изселници от бившия СССР. Историята на пристигането им е много показателна.
В началото на 70–те години на миналия век, съветската „желязна завеса“ неочаквано се отвори. Евреите получиха израелски визи и всички като един се устремиха, както тогава бе прието да се говори, към историческата си родина. Но вече след няколко години, все помалко заминаващи за Израел започнаха да достигат до пункта си на местоназначение. Голяма част от тях се отправиха към САЩ. Към 1979 г., две трети не достигат до Израел. За десет години, от 1979 до 1988 г., от 117 хиляди напуснали СССР, само 33 хиляди човека са достигнали до историческата си родина.
В крайна сметка, за да се принудят евреите да се насочат към Израел, трябваше Съветската империя да се разруши до основи и максимално да се ограничи американската квота. И все пак, защо евреите не отиват в Израел?
Цялата съвременна история на възраждането и заселването на страната, изглежда ирационално.
На американският президент Хари Труман, му се наложило да преодолее силната съпротива на Белия Дом за да признае израелската държава. Държавният департамент, държавният секретар, министърът на отбраната – всички били против.
На свой ред, Сталин, ако му се е налагало да преодолява нечия съпротива, то тя е било единствено с неговите лични антипатии. Голямата политика е принудила Сталин да направи повече от другите държавни лидери по света, за да може през 1948 година на картата да се появи държавата Израел.
Показателно е, че между великите страни, дори се разгоряло съревнование относно признаването на новосъздадената държава.
Президентът Хари Труман обявил признаването на държавата Израел 11 минути след обявяването от Бен Гурион на декларацията за създаването на страната. Заедно с това, то било признаване „де факто“, което не предполагало пълни дипломатически отношения.
СССР, на свой ред, признал Израел „само“ след два дни, но за сметка на това „де юре“. По този начин, СССР бил първата държава установила официални дипломатически отношения с Израел. САЩ направили тази крачка едва през 1949 година.
И още нещо. Веднага след провъзгласяването на държавата, когато започнала войната с арабските държави, именно СССР обезпечил Израел с доставка на оръжие през Чехословакия. В същото време САЩ обявили ембарго на доставката на оръжие за Близкия Изток.
Историците говорят, че само особеният, неочаквано възникнал временен двумесечен коридор в тогавашната международна обстановка, позволил създаването на държавата. Натрапва се усещането, че Израел се е появил не благодарение желанието на световното общество, а точно обратното – въпреки него.
От момента на своето създаване, държавата се намира под постоянен политически и военен натиск. ООН приема една след друга поредните антиизраелски резолюции. Идеологията на цели държави е насочена към унищожаването на Израел. Нима не е удивително, че цели нации са обявявали, че целта на тяхното съществуване е унищожаването на еврейския народ, а сега вече и на еврейската държава. И най-поразителното е, че не само арабите не признават правото на Израел да съществува, но и самите евреи.
Да обобщим. Евреите не желаят да отиват в Израел, но заминават. Държавата Израел се е възродила неочаквано и въпреки всичко. Това изглежда много странно.
Съвкупността от такива „случайности“ ни навежда на мисълта за съществуването на някаква закономерност.
Изглежда така, сякаш зад всичко стои някакъв план. Въпросът е, каква е крайната цел на този план и кой стои зад него.
Поставените въпроси изискват отговори. А какво казват източниците по повод завръщането на евреите в историческата им родина?
Нещо не се връзва. Потвърждава се, че евреите, като че ли няма да се върнат, докато не станат единна общност. Междувременно, виждаме, че евреите, макар и не всички, се завръщат и, при това, не наблюдаваме никаква тенденция за обединение. И изобщо, на кого ще му дойде в главата да изисква от тях обединение. Да благодарим на Бог, че въобще са дошли.
Да, наистина. Те че идват, идват, но въпросът е какво се случва после. И ето тук ни се рисува интересна картина. След известно време някои от пристигналите, неочаквано за всички, и преди всичко, за самите себе си, заминават за други страни или се връщат обратно, откъдето са дошли.
В настоящият момент в ОНД живеят около 60 хиляди бивши жители на Израел. Към тях може да се добавят и още многото други, които, както се казва, си „седят на куфарите“. Тоест, те искат да заминат, но по различни причини засега не го правят.
Заедно с това, съществува и друга крайност. Има много хора, и далеч не всички от тях са евреи, които Израел непреодолимо ги привлича с нещо. Пристигайки, те усещат, че са дошли у дома и дори за секунда не допускат мисълта, че могат да напуснат страната. Откъде е това странно желание в хората, какво се случва тук?
Кабалистите обясняват така това явление:
Към днешния ден, общата тенденция е следната. Въпреки, че Израел изглежда съвсем сигурен и спокоен, хората пристигат тук с не особено желание. Интересно, а какво е движело хората, които са изградили Израел? Тогава, когато там, освен жега и маларийни болести, е нямало друго? Как са съумели да издържат в онези нечовешки условия?
Оказва се, че първите преселници, идвайки на Святата земя, започнали своята дейност с… комуните.
В началото на миналия век халуцим (пионерите), пристигащи в намиращата се под английско управление Палестина, се заели с изграждането на особени, без аналог в света, селскостопански селища – кибуци.
Кибуците са много специално израелско явление. В тях се въплътила комунистическата мечта за живот в комуни, с общо имущество и равенство в труда и потреблението. Представяме ви няколко точки от устава на първия кибуц Дгания, основан през 1909 г.:
Както виждате, практически това е комунизъм в чист вид.
Появата на кибуците, разбира се, може да се обясни с естествения стремеж на хората към обединение поради тежките климатични условия, острата липса на средства и враждебното отношение на местните жители. От друга страна ни се натрапва въпросът: „Защо изпадат в такива крайности?“ За да оживеят и процъфтяват, изобщо не е било необходимо да се натоварват с „непосилния“ комунистически устав. Например, американските заселници – пионери доказват, че е напълно възможно справянето с подобен род проблеми и без комунистически устави.
Особено поразява, че заселниците приели доброволно комунистическия образ на живот. Да си припомним, как са се създавали далечните родственици на кибуците – колхозите. Какво ли не е било пуснато в ход, за да се изпълни проекта: разкулачване, изкуствен глад, „превъзпитаване“ в Гулаг и т.н. И при това, колхозният устав е бил несравнимо „по-мек“ от този на кибуците.
А сега да погледнем резултатите от тези експерименти.
Кибуците, създадени много преди колхозите, съществуват и процъфтяват и до днес. А колхозите, както е известно, вече са спомен. Няма да крием, че днешните кибуци много малко приличат на тези, първите. Въпреки, че много неща от начина на живот в кибуците, са останали практически без изменения и до ден днешен.
По какъв начин на кибуците се е отдало това, което на никого не е могло досега? Отговор на този въпрос ни дава кабалистът Баал аСулам в статията си „Освобождение“:
Каквото и да е било, фактът за столетното съществуване на кибуците доказва, че идеята за обединението не е чужда за евреите.
Още една тема, близка до темата за обединението, е равенството. Тоест, онова, без което не е възможно никакво обединение, включително и в кибуците.
В Израел, идеите за равенството понякога приемат своеобразни, дори гротескни, форми. Например в ЦАХАЛ (Израелската армия), често може да се види, как войниците се обръщат към офицерите без да обръщат внимание на йерархията, просто по име и при това в ласкателна форма. Не „господин лейтенант“, а дори не и Ицхак, а съвсем просто, както към приятел от детството – Ицик.
Дори официалните средства за масова информация наричат държавният глава Бенямин Нетаняху, Биби, което се смята за напълно в реда на нещата. В руски вариант е все едно да нарекат Владимир, дори не Вова, а Вовчик или Вовичка.
Към казаното по-горе ще добавим, че на иврит въобще отсъства обръщението на „вие“ към събеседника.
Всички тези факти не са случайни. Отсъствието в еврейския народ на господари и роби, вътрешният стремеж към обединение, усещането за всеобщо равенство, заедно с уважителното отношение към мъдреците, съчетано с пренебрежението към „торбите с пари“, произлизат от един корен. Евреите са народ на идеята.
В това еврейско, ако може така да се каже, безпардонно отношение към живота има и обратна страна. В очите на другите народи такова поведение изглежда не само странно, но често и отблъскващо. Моменталното превъплъщение на евреите е удивявало аристократите от миналото. Сегашният бедняк, дрипльо, малко да забогатее, сменял дрипите с фрак и вече изглеждал като истински лорд.
В крайна сметка тук няма на какво да се учудваме. Такова поведение са обуславяли вечната идея за равенството, закърмена още с майчиното мляко, заедно с пренебрежението към преходните условности. Между другото, в това също се състои и тайната на еврейския хумор и ирония.
Време е да направим изводи.
Идеята за обединението е намерила своето въплъщение в Израел във вид на кибуци. Без естествен вътрешен стремеж и склонност на хората към колективен живот и дейност, кибуците не биха могли да съществуват в продължение вече на повече от сто години.
По-нататък. Характерът на отношенията между хората в Израел се отличава със своеобразна фамилиарност, която е изобщо неприемлива в другите страни. Тези и други факти ни показват потенциалната готовност за обединяване. Неевреите винаги са усещали наличието на тази особена вътрешна свързаност и напълно искрено са отричали евреите.
Еврейската солидарност, кой знае защо, винаги е предизвиквала и предизвиква неприязън сред народите на света. Понятието „кагал“ (съобщност) на народи, в друг, освен нарицателен смисъл, не се използва. Може би, от евреите очакват друго, някакво особено обединение?
Остана още един, последен въпрос: „С каква цел някой или нещо събира евреите в Израел?“
Алберт Айнщайн, всъщност, повтаря думите на кабалистите:
