Както е известно, първият евреин («иври“ – עברי ) е бил Авраам[4]Тора, Берешит, 14:13. За това, откъде се е появила тази дума и какво означава, ще стане дума по-долу, а за сега ще се запознаем с няколко думи с общ корен, които скоро ще ни потрябват: „от другата страна“ (ми-евер – מעבר), „той преминава“ (овер – עובר).
Къде и кога е живял този родоначалник на „извънземния“ народ? От достигналите до нас сведения, Авраам е бил жител на древния Вавилон.
Родил се е примерно в 1800-та година преди н.е. в града Ур Халдейски[5]Ур – един от големите градове на Шумер, а после и на Вавилон. Библейското му име Ур Касдим (Ур Халдейски) се обяснява с това, че в този период е бил част от територията населена с халдеи., в семейството на уважавания човек и жрец на име Терах. Семейството се е прехранвало произвеждайки култови предмети, казано простичко, правело идоли. Стоката била търсена и затова семейството живеело добре.
Изобщо състоянието по онова време може да се опише, като се използва термина „застой“. Всеки е бил зает с някаква работа или се е правил, че е зает. Прехраната била достатъчна, по улиците било тихо. Само понякога тишината е била нарушавана от народните пиршества и процесии, които били санкционирани от властите.
Свободното си време обикновените хора прекарвали в храмовете, като техният брой бил около 500. Сред другите забавления, не на последно място, е било общуването с божествените идоли. Народът уважавал и почитал своите идоли. Те изпълнявали желанието на клиентите и не се разправяли излишно. От тях зависела съдбата и благосъстоянието на човек, и затова се отнасяли с голяма отговорност към закупуването на идоли. Фирмата на Терах се славила с качествената си стока и богат асортимент.
От историческия ни опит се досещаме, че тази идилия не е могла да продължава безкрайно. Колелото на историята не стои на едно място. Идва ново поколение и някогашните ценности загубват своята привлекателност.
Идолите на родителите никога не са се харесвали на младите. И главата им не е кръгла, и ушите им са грозни, и моделът им не е престижен. Така се е случвало тогава, така се случва и днес. Но с Авраам нещата стояли по друг начин. Идолите на родителите му не го интересували. Веднъж, още в ранното си детство[6]РАМБАМ. Мишна Тора, Закони за идолопоклонничеството, 1:3, той осъзнал, че светът е устроен не така, както е написано в учебниците…
В Мидраш (тълкуванията, допълващи Петокнижието на Моисей) много поетично се описва хода на неговите размишления.
– Не! – казал Авраам – Има Някой, който властва и над слънцето, и над луната. Към Него ще започна да възнасям своите молитви[7]Загубеният Мидраш. Съдържа се в коментарите към Тора “Рабейну бахе”, гл.15, ред 6. .
В същност, Авраам се издигнал на съвсем друго ниво на разбиране за света. Неговите съотечественици ги устройвало това, което знаят, което са яли и пили и с което са се занимавали. Мислите им били много далече от идеите на Авраам.
За какво са тези висши материи? Светът е прекрасен и всичко в него е разбираемо. Трябва само да се съблюдават няколко прости правила: да се уважават боговете, да не се скъпим при жертва, да заобикаляме черните котки и всичко ще бъде наред.
Нощта, утрото, закуската, работата създават илюзията за живота.
Така е било във Вавилон, така става и днес.
В крайна сметка, за какво ни е нещо друго? А що се касае за идолите, то те винаги са в излишък:„Стажанти“[8]“Стажанти“ – популярен руски комедиен ТВ сериал., „Поле на чудесата“[9]“Полето на чудесата“ – популярна руска ТВ игра., „Звезди на леда“[10]“Звезди на леда” – популярно руско ТВ шоу.…
Същевременно, ние се различаваме по някои неща от древните вавилонци. На тях, например, не са им пречели чуждите идоли. Отнасяли са се към тях с уважение и разбиране. Може да се каже, че те не са били такива егоисти, като нас. На тази тема ще си поговорим още, а за сега да се върнем към Авраам.
Той израствал, изследвал и размишлявал. „Кой съм аз? За какво съм? Къде съм?“. Отговаряйки на тези въпроси, Авраам изминал дълъг и много сложен път към самопознанието. В резултат на тези изследвания, той достигнал до парадоксален извод. Светът, казано на съвременен език, е глобален и интегрален.
Не е ясно как е стигнал до този извод. Нима тогава е имало световна финансова система? Нима е имало световни мрежи, като Интернет и Европейския съюз? Нима Китай е бил производител на стоки в световен мащаб, а Америка – на пари? Разбира се, че не. Нищо подобно.
И това, все още, не е всичко. По някакъв начин той разбрал, че природата, по-точно Природата (с главна буква), не е само морета, гори и планини. Тя е глобална интегрална система, а човека, макар и най-развитата част, е все пак само част от нея. Той обединил понятията Творец и Природа в едно цяло. Оказало се, че гематрията, числовото значение на тези думи на иврит, е еднакво.
И накрая, най-главното. Той систематизирал своите открития, разработил методика за постигане на Природата, на Твореца, която в бъдеще е получила названието „кабала“ (получаване)…
Честно да си кажем, не е възможно да разберем, какво в крайна сметка се е случило с Авраам. С една дума – мутация…
В интерес на истината, и сега жизнените принципи на вавилонците са ни по-близки, отколкото идеите на Авраам. Още по-странно е, как той, като верен син на своята епоха, така кардинално е променил мирогледа си.
Сякаш извършил преход в друга реалност. Да си припомним, че в думата „иври“ (עברי), има еднокоренната дума „овер“ (עובר), преминава, и още „маавар“ (מעבר), преход.
Едновременно с това, той си оставал жрец и син на жрец. Печелил от идолите и прекрасно знаел цената на стоката си. Ясно е, че това не можело да продължава вечно.
Бащата на Авраам, Терах, принадлежал към каймака на просветения елит и разбирал, че неговата стока не съответства съвсем на рекламното си описание. Във връзка с това, той не одобрил бунта на сина си и от този момент пътищата им се разделили.
Случилото се с Авраам, до някаква степен било в съзвучие с онова, което се случвало в цялата страна. Днес такъв род промени ги наричат „еволюционен скок“. Това е, когато така наречените „прогресивни“ ценности идват да заменят консервативните. Авраам бил заинтересован от това явление и се заел да го изследва.
Той открил, че този непрекъснат процес е насочен, преди всичко, към развитието на човека. Разкрил, също така, и неговата вълнова природа – периодите на възход неизменно се сменяли с периоди на спад. Изяснило се също, че този процес не трябва да се спира, но в същото време може да се контролира.
Повече от всичко поразява основният извод, до който достигнал Авраам. Оказало се, че ключът към този глобален процес се намира в… отношенията между хората.
Колкото просто звучи това, толкова е и трудно да бъде чуто. От взаимоотношенията ми с ближния, зависи могъщия природен процес?
Това звучи, меко казано, неправдоподобно. Авраам е написал книга или, ако искате, инструкция за управление на този процес. Тя се нарича „Сефер Йецира“ (Книга на Създаването).
Еволюционният или революционният процес във Вавилон се отличавал от други подобни в новото време. Народът не се борил с властта. Тя още не била успяла да се „докопа“ до него. Чак след това ще се появят либералите, демократите, левите и десните, фашистите и комунистите. В онези времена са се борили с много по-достоен противник – с боговете.
Авраам, като човек от друг свят, постъпил простичко. Премахнал божествата, като класа и готово. Неговите съплеменници тръгнали по друг път. Те решили да победят боговете. В известен смисъл и до днес продължаваме да се занимаваме с това…
Тъй като народът вярвал, както вярва и сега, че панацеята на всички проблеми се намира в прогресивните технологии, то те решили да приложат последната новост, строителството с тухли.
Жалко, че вавилонците нямали нанотехнологии, както ние днес. Това би било голям проблем за боговете. Но това са само така, мисли на глас…
И така, било решено да се построи висока кула, чак до самите небеса (небостъргач) и с това да докажат величието си. Както е известно, този проект се провалил, но тепърва започвали неприятностите. Следващите поколения успешно приели щафетната палка от древните вавилонци…
В цялата тази история има един показателен момент. Нито поръчителят, нито архитектите, нито експертната комисия, никой не предявил претенции към подизпълнителите по повод некачествените материали, неквалифицираните работници или сроковете за изпълнение. Не. Изводите на комисиите били в съвсем друга насока.
Било обявено, че проектът се провалил заради внезапно избухналите спорове (разногласия) между заинтересованите страни. После, разбира се, вината за случилото се, както обикновено, прехвърлили върху боговете (форс мажорни обстоятелства), но същността на работата си останала същата. Неразбирателството между хората или смесването на езиците, или, с други думи, объркването, довело до провал на грандиозното строителство на века. Между другото, Вавилон (Бавел на иврит), произлиза от думата „билбул“, объркване.
Дълго преди описваните събития, Авраам се опитвал да сподели своите открития. Той предупреждавал вавилонците, че е много глупаво да се борят с боговете. Обяснявал им, че в противен случай ги очаква взаимна ненавист и неприятното последствие – разпръсването им по цялата земя. Предлагал на строителите на кулата методика за преодоляване на ненавистта и постигане на мирозданието. Но, както е известно, вавилонците се отнесли към това с недоверие.
Да си пийнат и замезят добре – няма проблем! Да посетят светилището – колкото си искат. Да изиграят една игра на кости – веднага. Най-прогресивните дори се съгласили да чуят лекцията му, но да приложат върху себе си непроверена методика? Ние сме си найскъпи…
От друга страна, можем да ги разберем. Кой е бил в техните очи Авраам? Бивш търговец, бивш жрец, а сега безработен скитник с умопобъркващи идеи.
Това не спряло Авраам. Той упорито продължавал своята работа. Та нали не предлагал перпетуум мобиле от липа! Откритата от него методика напълно променяла взаимоотношенията на човека с обкръжаващата го действителност. Дребните егоисти и идолопоклонниците получили шанс да станат интегрална част от целия свят…
Както е известно, никой не е пророк в своята родина. Нимрод, местният управляващ, разбрал, че Авраам прави агресивна реклама на своите идеи и обърква верните му поданици. В резултат на възникналият конфликт, Авраам с жена си Сара с група от няколко хиляди техни последователи вавилонци, били принудени да напуснат.
Преминавайки от държава в държава, от град на град, Авраам продължавал да разпространява своята методика. Той опъвал шатрата и канел всички желаещи.
Редом с шатрата на Авраам се издигала и шатрата на жена му Сара, където тя провеждала уроци за жени[16]Мидраш Раба, Лех леха, 14..
Учениците на Авраам, както и техният учител, с помощта на методиката за постигане на интегралния свят, извършили духовен преход.
По-нататък този народ получил различни имена. Но всички те, така или иначе, са свързани не с генетичния му произход, а ако може така да се каже, с идеологическия. Убедете се сами.
Наименованието (юдей) (йеуди – יהודי) произлиза[19]Баал Турим. Яков бен Ашер (1269-1343), галахически авторитет. Коментари към Тора, Шмот, 18:19. от думата, „единство“ (ихуд – איחוד): човек достига до съединение с Висшата Сила.
Вавилонският опит показал, че само единици могат да ползват системата на Авраам в оригиналния ѝ вид. За болшинството е необходимо да преминат през предварителна подготовка. Какво прави Авраам? Той адаптирал системата си в съответствие с тогавашното развитие на човечеството.
Тора описва, как той изпратил посланици в Кедем (в далечния Изток), където по-късно възникнали източните учения.
Представители на различните разклонения от династията на Авраам по-късно станали основатели на различните религии и методики.
Събитията, случили се във Вавилон, можем да обобщим така: човечеството, всъщност е преживяло първата всеобща криза; тя била преодоляна просто, като хората се разпръснали по цялата Земя. За нас този подход не е подходящ, тъй като днес Земята е заселена изцяло и няма повече къде да се ходи.
Авраам прекрасно знаел, какво очаква човечеството в бъдеще и затова взел мерки. Той предал на нашето поколение методиката за преодоляване на глобалната криза и победил времето.
Тогава за първи път между групата, родоначалник на която бил Авраам (ав а-ам), буквално „бащата на народа“, и неговите бивши съотечественици, разпръснати по Земята, възникнала особена ненавист, която преминала към техните потомци и в последствие получила името антисемитизъм.
Когато слънцето залязло, а на небето се появила луната, обкръжена от милиарди звезди, Авраам си помислил: „Ето това светило, очевидно, е божеството, а малките светлинки, са неговото обкръжение, неговите велможи, воини и слуги“. Цялата нощ той пял химни за луната. Но ето, че настъпило утрото; луната залязла на запад, а на изток отново се появило слънцето.