Народът трябва да се върне у дома от изгнанието. Да допуснем. Но, все пак, защо е бил изгонен? Какво е станало?
Тези въпроси изискват подробен анализ, затова ще се наложи да започнем отдалече.
От незапомнени времена и до днес, със завидно постоянство се проявява явлението, което е открил Авраам. Виждаме, как някаква сила принуждава човека да се движи по стъпалата на еволюцията от пещерите към небостъргачите, от ралото към генното инженерство, от феодализма към капитализма.
Като някаква невидима спирала, пред човека се разкриват все нови и нови потребности и стремежи. На мястото на основните потребности за храна и подслон, идват потребности от по-високо, социално ниво. Това, без което може да мине отделният индивид, придобива значимост и висша ценност в обществото.
Между най-важните обществени „изобретения“ са: влечението към богатство, жаждата за слава, почести и власт, стремежът към постигане на обкръжаващият ни свят. Авраам е открил, че законът за развитието не позволява на човека да се удовлетвори с постигнатото и именно това, в крайна сметка, води човечеството към прогрес.
Това явление много колоритно го е описал А.С.Пушкин в знаменитата „Приказка за рибаря и рибката“.
В началото старицата, героинята на произведението, чрез мъжа си рибар, е изпросила от вълшебната златна рибка дървено корито.
И нестихващата поредица от все по-нарастващи искания на старицата, както се казва, излязла „извън контрол“:
Всъщност, Пушкин в поетична форма, с примера за свадливата старица, е описал самия този закон за егоистичното развитие на човечеството, който е открил Авраам. Той има следствия и последствия. Приятни и не много приятни. Към приятните може да се отнесат такива като хладилник, автомобил и Интернет, а към не много приятните: автомат Калашников, атомната бомба и световната криза.
Сега точно е времето да се зададе въпроса: „Какво общо имат Пушкин, Калашников и световната криза с изгнанието на евреите от страната им?“. Естествено, между тях няма връзка, но така се е получило, че евреите първи осъзнато започнали борбата с отрицателните (неприятните) последствия от закона за еволюционното развитие на човечеството.
Но защо именно евреите? Нима в това се заключава тяхната прехвалена избранност? Колкото и да е странно, да. Тяхната задача е първи да поемат върху себе си удара на този закон на природата и първи да намерят начин, как да се справят с проблема. И най-важното, че трябва да научат целия свят на това.
И все пак е неразбираемо. Защо този закон на първо място е нарушил именно еврейското спокойствие?
Работата е в това, че еврейският народ не е народ в действителния смисъл на думата. Той не се е появил по естествен начин, като другите народи. Авраам го е основал именно за да контролира процеса на егоистично развитие. Както си спомняме, евреите са приели да изпълняват закона „Възлюби ближния като самия себе си“ в качеството му на контра мярка спрямо егоистичния прогрес на човечеството.
В резултат се появила, според древните, а можем да кажем без преувеличаване и според сегашните разбирания, почти алтруистична държава. Но, както образно е предадено в „Приказката за рибаря и рибката“, за сметка на удовлетворените желания и потребности, системно идват нови, „по-напреднали“ желания. Като следствие, робите първоначално искат свобода, а после и сами да бъдат господари, а пролетариата желае да вземе в свои ръце заводите и фабриките. Както в революционният лозунг „Който е бил никой, ще стане всичко“.
По този начин, на новото ниво на развитие, установените социални връзки престават да работят, което в „нормалното“ общество води до смяна на системата.
Не е възможно да се смята Израел за „нормално“ общество, особено ако се погледне обкръжението му. Повече от чудо е, когато в езическа среда изведнъж, без каквито и да е предпоставки, се ражда и процъфтява държава с алтруистични идеали.
Днес, помъдрели от социалистическият опит, можем да го оценим. Ще бъде интересно да направим сравнителен анализ между СССР и древния Израел.
В началото ще охарактеризираме с няколко думи процесите за създаване и дейност на тези държави.
СССР – братоубийствена война, диктаторска власт, затворени граници.
Древен Израел – обществено съгласие, власт на мъдреците, открити граници.
Времето на съществуване на СССР – 73 години.
Времето на съществуване на Древен Израел – повече от хиляда години.
Изглежда, че има от какво да се удивяваме и от какво да се поучим.
В какво е причината за успеха на Израел и неуспеха на СССР в изграждането на обществото на бъдещето?
В СССР идеологията на държавата се е базирала на човешката логика.
В Израел идеологията се е базирала на познание за природните закони.
Как са се справяли в СССР с „неумерения“ растеж на потребностите и желанията на съветските хора? Както дойде. В ход е влизало всичко, от общественото порицание до репресиите и разстрелите. Същността на технологията е със сила да се спре еволюционния процес за развитие на човека. Но Природата не можеш да я преодолееш нито със сила, нито с хитрост. Затова този проект е пропаднал.
В Израел още отначало са вървели заедно с Природата и, освен това, са се опирали на помощта ѝ. Ако не е бил този подход, еврейската държава никога не би се родила, а еврейският народ просто не би възникнал.
В древен Израел процесът на укротяване на човешкия егоизъм винаги е бил във възход. Извоюваната любов към ближния, отново се е сменяла с ненавист. В момента, в който народът се е справял с текущите си проблеми, на тяхно място веднага идвали нови, по-тежки от предишните.
Това природно явление изисква отделно пояснение.
Непрекъснатото нарастване на взаимната неприязън или растежа на егоизма, което е едно и също, на пръв поглед изглеждат като отрицателни явления. И в това се състои главната грешка на тези, които се опитват със сила да влияят на обществените процеси. Не е важно по какъв начин го правят, с масирана пропаганда или с оръжие.
Със сила, този процес може да се удържи за известно време, но да се спре е невъзможно. Това днес се разбира от всички. От друга страна, възниква въпрос: „Какъв е смисълът на този процес, тъй като тенденцията му е към разрушение и хаос?“
На пръв поглед изглежда така. Но само на пръв. Защото от личен опит знаем, че това не е така.
Не е тайна, че близките хора, след преодоляване на криза в отношенията си, се обичат още по-силно. Както в афоризма: „Колкото повече ненавиждаш, толкова повече обичаш“. Главното е умението тази криза да се преодолее. А ако просто обидите се сдържат и насъбират вътре в нас? Тогава идва разводът.
Това, което е вярното за индивида, е вярно и за обществото като цяло. С една съществена разлика, че в семейния конфликт може да помогне психолог, а в обществото са необходими други методи. Но и в този и в другия случай, след успешното преодоляване на конфликта, взаимоотношенията стават по-здрави. Разбира се, до следващото по-силно разногласие.
И така, достигаме до извода. Непрекъснатият растеж на егоизма не е отрицателен процес, а положителен. Ако, разбира се, умеем да управляваме тези процеси.
И все пак ни се иска да изясним по-подробно, как еврейският народ е напредвал по пътя на обединението.
Началната точка, без преувеличение, може да се нарече планината Синай. Там, както доброволно, така и принудително, били събрани многобройните потомци на групата на Авраам, с цел създаването на народ с основа принципа „възлюби ближния като самия себе си“. След охолният и сит живот в Египет, те се чувствали неуютно в пустинята. Особено след като им обявили следното:
Ще оставим тази фраза без коментари.
Така или иначе, те се обединили и станали един народ. По-нататъшният им път е наситен с голямо количество от събития и за него са написани тонове литература. Интересува ни само един аспект от този процес, а именно центробежните сили, които са разкъсвали на рода в продължение на цялата му история.
Ето един от характерните епизоди, случили се в пустинята след получаването на Тора.
Корах, един от роднините на Моше, вдигнал бунт. Той бил приказно богат, но това му изглеждало малко. Той поискал и власт. Казано на съвременен език, искал да стане олигарх. Духовните ценности отстъпили на втори план. Бунтът бил потушен, при това с многобройни жертви.
Тъй като процесът на разпад и междуособици станал постоянен, Моше учредил институция за духовно ръководство на народа.
Няма да правим отчет, доколко социалното устройство, установено от Моше, не е имало и няма прецеденти в историята.
Невероятен исторически факт. Независимо от безкрайните агресии, създадената от евреите държава е съществувала около 200 години без редовна армия и централизирана административна власт. Духовните наставници на народа от коляното на Леви били лишени от поземлени имоти и живели в 48 града, принадлежащи на други колена.
Междувременно, центробежните сили на разделянето нараствали. Народът, както и духовните му водачи, постоянно се намирали пред избора, да вървят по пътя на Моше с неговата „нерационална“ методика, или да предпочетат „прогресивните“ обичаи на съседите си.
Например, във владенията на коляното на Дан е действал езически храм, спечелил слава с успешните си пророчества. Точността на предсказанията се приписвала на голям сребърен идол, поставен в храма. Важно е да се отбележи, че службите в него водел не някой друг, а представител на свещениците от коляното на Леви.
Начинът на живот на съседите намирал все повече привърженици сред народа. Идеалите на народната любов и единство губели своята ценност. Не е учудващо, че в страната започнали и междуособни конфликти.
Веднъж в град, принадлежащ на коляното на Бениямин, се установил някакъв левит със своята жена. През нощта жената я похитили, изнасилили и убили. В резултат на това престъпление започнала междуособна война между коляното на Бениямин и останалите ко лена. Успели да спрат войната едва на прага на пълното унищожение на провинилите се страни.
По времето на управление на пророк Шмуел, станал рязък прелом в създалата се обстановка. Синовете му, които заемали високи длъжности, насаждали култ към беззаконие и подкупи.[69]Йосиф Флавий. Юдейска древност. К.6, гл.3 По това време войската на филистимците завзела част от територията на страната. Народът поискал от Шмуел, по примера на другите народи, да установи монархичен строй. Издигнатият на престола цар Шаул обединил в себе си две функции: духовна и административна. За първи път от основаването ѝ, в страната се появили държавнобюрократичен апарат и редовна армия.
Народ, появил се не в резултат на естествените исторически процеси, а на основата на етични ценности, не може спокойно да се намира под монархично или някакво друго еднолично управление. Цар Давид, а след това и неговият син Шломо, които дошли след цар Шаул, удачно съчетали в себе си духовната и административната власт. Те били по-скоро духовни водачи, отколкото царе.
При тяхното управление, вече не всичко било гладко. Външното езическо обкръжение оказвало влияние, в това число и на тях. Шломо дори построил отделен дворец с езически храм за своята жена египтянка. Заедно с това, балансът на административните и духовни сили се съхранявал, и страната процъфтявала по време на тяхното управление.
Когато умрял Шломо, ситуацията кардинално се променила. Синът му, Рехавам, решил, че главното е властта. Духовните ценности отишли на втори план. Последствията от тази стъпка са печални. Страната, някога обединена от усилията на Давид, се разделила на две държави: северното царство Израел и южното царство Юдея.
Методиката на Моше постепенно се изкривявала и губела своята сила, особено в Северното царство. Идоли започнали да заселват царския дворец. Проводниците на етичните идеали, пророците, все повече губели статуса си на духовни лидери. Както и преди, това довело до взаимни вражди и междуособици.
По време на управлението на цар Йорам, станало едно от найкървавите стълкновения. Царят, всички членове на царската династия, приближените им и всички жреци в храма Ваала били избити в резултат на заговор. В същото време, издигналият се на царския престол генерал Йеху, много скоро се върнал към идолопоклонничеството, което преди това сам изкоренил с голяма жестокост.
Северното царство просъществувало до 722 г. преди н.е. Край на съществуването на страната сложило асирийското нахлуване. Десет колена били отвлечени в робство и потънали в мъглата на историята.
Следващата страница е разрушаването на Храма. Причината за тази трагедия, която станала в Южното царство, Юдея, е като копие на описаните по-горе събития: отдръпване от духовните ценности и като следствие, взаимна вражда. Пророците предупреждавали за приближаващата трагедия, но процесът станал необратим.
В книгата „Юдейски войни“, плененият от римляните, политик и военачалник на Юдея, Йосиф Флавий, много подробно описва събитията, предшестващи разрушаването на втория храм през 70 г. от н.е..
Враждата между многобройните партии и течения довела до за воюването на страната от римляните. В редките моменти на прозрение, когато евреите се обединявали срещу общия враг, те побеждавали и изгонвали завоевателя. Но това не продължавало дълго, тъй като те периодично отхвърляли духовната основа на своето съществуване като безполезна. Обичаите и нравите на народите на света привличали към себе си все повече еврейски умове и сърца. Земята на Израел повече не ги привързвала към себе си.
В крайна сметка, всичко това довело до разрушаването на Храма и изгнанието на народа.
Непрекъснатото развитие на обществото довело до усъвършенстване на методиката на Моше. Независимо от това, напрежението в страната нараствало. Да не забравяме, че връзката между съседните народи и Израел постоянно нараствали. Извършвали се, както взаимообмен, така и взаимовлияние. През новият период на развитие, отхвърлените някога езически закони и ценности, започнали да придобиват нови, по-изтънчени и изящни форми. Те ставали все по-привлекателни и желани. Това, което с негодуване било отхвърлено от бащите, изведнъж започнало да привлича синовете. Някога, единен в своя стремеж към високи етични ценности, народът постепенно започнал да се разцепва. Появили се собствени аристократи и олигарси. Желанията за богатство и власт започнали да надделяват над моралните устои.
След всичко казано възникват доста сложни въпроси. Нима методиката на Авраам се провалила? Защо учениците на Авраам и Моше не могли да намерят, ако може да се каже така, противоотрова срещу прогресиращия ръст на ненавистта? Защо не могли да преодолеят разделянето и изгнанието на народа? И още веднъж питаме, защо???
Отговорът е следния. Те не могли да го направят. Защото кълновете на методиката на Авраам, посадени някога от тях самите, а после в продължение на векове предавани или заимствани от народите на света, дали своите плодове. Методиката на Авраам, в един или друг изкривен вид, се разпространила по целия свят под формата на философии, науки, морал, религии, вярвания и методики.
Ето какво е казал за това д-р Джефри Сатиновер на научна конференция в Сан Франциско:
Вследствие на това влияние, човечеството се издигнало на небивало ниво в своето развитие. Затова методиката на Авраам, усъвършенствана от Моше и след това от други духовни водачи на Израел, не могла вече да удържа мощната вълна от нови потребности и желания на народите, заливаща страната.
Обичаите и нравите, заимствани от египтяни, амонитяни, моавитяни, асирийци, вавилонци, гърци и римляни, водели отново и отново до раздори сред народа, а вследствие на което, в отслабената от междуособиците страна, нахлували въоръжените сили на идеологическия враг.
В края на краищата, всичко това завършило с пълното изгнание на народа. Но, както знаем, всяко зло за добро. От една страна, народът носител разпространил прогресивните етични ценности, а от друга, вече в изгнание усъвършенствал методиката на поправяне. Към средата на 20-ти век, „противоотровата“ за „най-напредничавите“ желания и потребности, била намерена. Методиката е напълно готова за използване от нашето поколение и първи върху себе си трябва да я приложат създателите ѝ – евреите.
И все пак, как е възникнало влиянието между културата и моралните устои?
Този процес е продължил достатъчно дълго и поетапно. При цар Давид той започнал значително да се ускорява.
Не е тайна, че цар Давид е воювал много. Това, че именно по време на войните става взаимното проникване между цивилизациите, не е тайна за никого. Да си припомним, например, че именно Втората световна война е позволила на обикновения съветски човек за първи път да види западния свят.
Управлението на Давид се характеризира със завоевателни походи и също с непрекъснати междуособици. Заедно с това, методиката за преодоляване на егоистичните изблици действала без прекъсвания и не само помогнала да се преодолее взаимната ненавист, но и осигурила, в крайна сметка, обединението на всички колена на Израел.
Цар Давид е известен не само като мъдър ръководител и храбър войн. Още по-прочут е като духовен лидер на народа, и дори, като поет и музикант. Той е авторът на световноизвестните Псалми (Теилим).
На мястото на цар Давид дошъл неговият син, цар Шломо. При него започнало строителството на Първия храм и, в същото време, продължило чуждоземното влияние. Известно е, че цар Шломо позволявал на своите жени да изпълняват езически обреди.
Въпреки всичко, той бил и ще остане един от най-известните мъдреци не само в еврейската среда, но и в цялата човешка цивилизация. По света е известен с името Соломон и е автор на книгата „Еклисиаст“ и прочутото поетично произведение „Песен на песните“. На малцина е известно, какво всъщност се крие зад високия стил и възвишената поезия.
По-нататъшното развитие на събитията тръгнало по експоненциална крива. Колкото по-далече, толкова по-бързо. Между другото, сценарият на тази еволюционна пиеса оставал винаги един и същ. Ръстът на потребностите и желанията, раздорът в народа, взаимната ненавист и покоряването на страната от враговете.
Ще повторим накратко няколко съдбоносни събития от еврейската история.
Вътрешните раздори водят до разделянето на страната на Израелско и Юдейско царство. Непрекъснатите разпри, вече вътре в Израелското царство, завършват с асирийското нахлуване, падането на страната и отвличането на 10 от 12-те колена на еврейския народ. До ден днешен не е известно нищо за тяхната съдба.
Следващото събитие е разрушаването на Първия храм, построен от цар Шломо по време на царуването му. Сценарият се повтаря със завидна точност, но вече в Юдейското царство. Взаимните разпри, военното нахлуване и пленничеството. Този път вавилонско.
В продължение примерно на 600 години, този процес завършил с разрушаването на Втория храм и пълното разпръсване на народа. За пореден път трагедията била предшествана от вътрешни раздори или, от така наречената, безпричинна ненавист.
Въобще, темата за взаимната ненавист пронизва цялата еврейска история. Един от най-зашеметяващите факти е гибелта на двадесет и четири хиляди ученици на известния учител и законодател, раби Акива. Така е и написано в източниците, че причината за тяхната смърт е безпричинната ненавист. Сред живите са останали едва пет ученика. Един от тях, раби Шимон бар Йохай, е написал най-известната кабалистична книга в света, книгата „Зоар“.
Важно е да се отбележи, че книгата е била написана от раби Шимон и неговите ученици след разрушаването на Втория храм и започналото изгнание на народа. Тоест, нивото на центробежните сили, разкъсващи народа на Израел, достигнало своята кулминация. Взаимната ненавист в народа достигнала невиждани размери. В книгата „Зоар“ този факт се отбелязва по особен начин. Написано е, че всеки ден преди началото на работата над книгата цялата група, а те са били 10 човека, е трябвало отново и отново да преодолява взаимната ненавист един към друг. Невероятно е, но е така. Можем да си представим вътрешната сила на тази книга, написана в такива невъобразими условия.
Тъй като заговорихме за книгата „Зоар“, няма да е лошо малко да се задълбочим в темата за кабалистичните книги.
Вече разказахме по какъв начин се пишат тези книги. Въпросът е друг – съдържанието им. Както преди вече се каза, кабалистичните книги могат да бъдат написани на различни езици. Например, книгата „Зоар“ се отличава с доста необичайно съдържание. В нея могат веднага да се намерят няколко езика. Понякога е езика на Талмуд, друг път на Агада, а понякога – на кабала.
Веднага възниква въпросът, как да не се объркаме в подобен текст.
Работата е там, че в кабала съществува особен метод за предаване на информацията, така нареченият „език на клоните“.
Какво означава това?
Както знаем, зад всяко материално нещо или явление стоят вътрешни сили, непостижими за външния наблюдател.
Да вземем, например, хладилникът. Знаем, че този необходим за домакинството уред работи с помощта на електрически ток. Можем да измерваме силата, напрежението и даже честотата на електрическия ток, но какво представлява той сам по себе си, можем само да се досещаме. Кабалистите работят на най-вътрешното ниво, корена. Там, откъдето излизат нишките за връзка и управление на по-външните нива.
Кабалистите преразказват случващите се там процеси със същите материални понятия, които са непосредствено свързани с вътрешните понятия. Този начин за предаване на информация се нарича език на клоните. Оттук следва, първо, че такъв текст може да пише само човек, който вижда връзката между корена и клона, и второ, че в такъв текст не трябва произволно да се променя каквото и да е.
Езикът на клоните, всъщност, е принцип за предаване на информация. Както вече казахме, самата информация може да е облечена в 4 езика: на Библията, на Предписанията, на Сказанията и на Кабала.
По такъв начин, с помощта, да кажем, на историческото повествование, може да се предаде най-сложната кабалистична информация. Заедно с това, неопитния читател, незапознат с вътрешния код, ще види само външната, видимата картина.
Ярък пример на закодирана информация се явява широко известния ръкопис, който е наречен „Мегилат Естер“ (Свитъка на Естер). В този документ се разказва за събития, станали през 6-ти век преди н.е. в Персия, по-точно в столицата на държавата, град Суза. Накратко описаните събития са се развили така.
Срещу местния цар Ахашверош се замислял заговор, който бил разкрит от верния царедворец Мордехай. С помощта на царица Естер, роднина на Мордехай, информацията за заговора достига до царя. Независимо, че спасява живота на царя, преданият Мордехай е изгонен извън портите на двореца, а коварният Аман, който го мрази, е обсипан с царски милости. По-нататък Аман замисля да унищожи Мордехай и цялото еврейско население на страната. Мордехай, с помощта на Естер, разваля този таен замисъл и предприема превантивни действия срещу враговете си. В общи линии, това е всичко.
От този момент нататък, еврейският народ отбелязва чудодейното си спасение по време на ежегодния празник Пурим, а неевреите са възмутени от цялата си душа от клането, което евреите устроили на своите врагове.
Веднага възникват няколко въпроса към хората, съставили текста на ръкописа.
Да кажем, че евреите са атакували своите потенциални оскърбители. Да допуснем, че всичко е било точно така. Но защо този факт, отежнен от многочислени подробности, се представя в специален документ? Защо се полагат огромни усилия, за да може този документ, с помощта на специално организиран празник, да достигне до потомците? Какво е добавило това към еврейския имидж, освен обвиненията в жестокост и насилие над мирното население?
Освен всичко останало, нима авторите не са разбрали, че този документ в бъдеще може да навреди на образа на народа, носещ на света революционния етичен принцип „възлюби ближния“?
Трудно е да се повярва, че това е било провал. Това не подхожда на евреите. В крайна сметка, в какво се състои цялата работата?
Работата е в самият този език на корените, за който говорихме. За да се предаде вътрешната кабалистична информация в неизкривен вид, е трябвало да се предава именно с такива, а не с други, по-приятни за слуха, думи.
Дали е имало пуримски събития, в крайна сметка, или не, в общи линии не вълнува никого. Още повече днес, когато всеки коментира по своему историческите събития. Днес, когато е на мода така наречената фолк (псевдо)-история, която се пропагандира не само от самозванци и дилетанти, но и от доктори на историческите науки.
Точно да се обясни, какво всъщност е написано в Мегилат Естер, може само на кабалистичен език и по технически причини не може да се направи в тази книга. Но, ще се опитаме да дадем по-обща представа за този текст.
Пред вас е адаптираното разкодиране на няколко думи-понятия от документа.
Адар[75]Дванадесетият, а в по-късните традиции шестия месец от еврейската година. Обикновено съответства на февруари – март – името на месеца, през който са станали пуримските събития. Той олицетворява вътрешното състояние, в което човек започва да открива в себе си сили, позволяващи му да преодолее егоистичното отношение към ближния.
Аман – олицетворява вечно неудовлетворената егоистична природа, присъща на всеки човек. Аман се нарича „злодей“, защото отклонява човека от пътя, водещ към съвършенство и вечност.
Мадай (Мидия) – държава, а по-късно една от областите на Персийската империя. Името ѝ произлиза от думата на иврит „дай“ – достатъчно. Юдеите, живеещи в Мадай (Мидия) олицетворяват хората, примирили се със своята егоистична природа.
Мордехай – името му произлиза от арамейския израз „марей дахя“, което означава „чист и безупречен“. Мордехай олицетворява най-чистото желание на човека, желанието да разкрием алтруистичните свойства в себе си.
Мегилат Естер (Свитъкът на Естер) – свитък (мегила) е от думата „разкриване“ (гилуй); Естер е от думата „астара“ (скриване).
Свитъкът на Естер символизира разкриването на новия алтруистичен свят за човека, който до този момент е бил скрит от него.
Да обобщим.
Началният период за изпитание и развитие на методиката на Авраам-Моше завършвал.
В същото време честотата и дълбочината на крайните състояния, любовта и ненавистта, се ускорявали. Еволюционният процес на развитие формирал и едновременно, както се казва, „притискал“ еврейския народ. Сценарият на събитията не се променял. Обединението на народа се сменяло с раздори, след което следвало чуждо нашествие. Новото обединение водело до изгонване на завоевателите, а новия раздор до поредното нахлуване.
Да напомним за откритието на Авраам, че не е възможно да се спре еволюционният процес, но той може да се контролира. Ключът към този глобален процес се намира в правилните взаимоотношения между хората.
Така наречената безпричинна ненавист, като крайна проява на анормалните взаимоотношения, достигнала невероятни размери. Това, в крайна сметка, е довело до разрушаването на Втория храм и последвалото изгнание на народа. Тази тема много ясно и подробно се представя в Талмуд.
За нарастващите разрушителни тенденции говорят многобройни факти. Известно е, че Първият храм съществувал 410 години. За това време поста на първосвещеник[77]Мидраш, Ялкут Шимони, Бемидбар, 25, 771 са заемали 18 човека. Вторият храм, на свой ред, е устоял 420 години и за това време в него са се сменили повече от 80 първосвещеника!
Мястото на първосвещеник по закон може да заеме само човек, притежаващ най-височайши духовни заслуги. Духовният упадък на цялото общество е довел до там, че тази длъжност е можело просто да бъде купена или да се спечели на лотария[78]Мишна, Йома, 2:4.
Не е чудно, че страната постоянно губела своята независимост. Вавилонската империя се сменила от Персийската, после от империята на Александър Македонски, на Птоломеите и, накрая, Рим.
Паралелно с това е вървял и процеса за предаване на знания на народите на света. За съжаление, към големия свят са излизали изкривени кабалистични знания.
Много гръцки мислители и философи са се учели от евреите и „прилагали“ получените сведения в своите теории.
В книгата си „За кабалистичното изкуство“, немският философ от средновековието Йохан Райхлин пише:
В своята статия „Чудесното свойство на запомнянето“, кабалистът Баал а-Сулам е написал:
До окончателното раздробяване на народа, както е писал Баал а-Сулам, е довел конфликта между сектата на садукеите, начело с Цадок и Битус, и фарисеите. Садукеите не искали да се занимават с преодоляване на все по-нарастващите егоистични потребности. Те пропагандирали култ към силата и властта, както било прието при другите народи. Отказът им да слушат съветите на кабалистите довел до гражданска война, разрушаването на Втория храм и изгнанието на народа…
От рибката дори и откуп не можа да вземеш! Поне корито да бе от нея взел, че нашето съвсем се е разцепило.